Прекрачихме щастливи прага на бъдещия дом.
 Заклевам се – видях, дори таванът стори ни
поклон. С любов нареждах бъдещите вещи на
две събрани във едно сърца и без страх към
бъдещето тръгнах по горящи стъкълца…

Натрупахме камари книги и посуда, спомени
за сив и светъл ден. Никога и не се замислих,
че можеш и без мен. Карахме се – вярно и
нощите горяхме в плам. Но не знаех, че след
теб ще меря не с душа, а килограм.

Ей така – на едро, като грамадата в почти
семейния ни дом, в който неусетно студенината
намери си подслон. Защото бях безумно грешна,
ти – леден великан и трябваше логично да
си тръгне общият ни свят полусъдран.

Няма връщане, когато пътищата слети трябва
да се разделят, но някога ще сме щастливи
пак след полусемейния ни свят.