Johna (Галин Михалев)
9 43
Jun 11, 2009, 11:31 PM

Полусън 

  Poetry » Love
751 0 3

Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.

Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен.
пронизва той сърцето нежно
и болка пали в мен.

Пиано свири някъде далеч
и нотите прегръщат мойта самота,
зная, че те няма веч,
сам съм в празна сирота.

Но как спокойно става,
ветрецът косата ми гали,
луната пламък надежда запали,
от горялата нявга жарава.

Сънят надделя над тъгата,
към сърцето ми затвори вратата.

© Галин Михалев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??