Помен

Jan 20, 2008, 9:13 PM

Poetry » Other

8563 1 3

Десет години минаха и отлетяха,

десет тежки зими и лета.

Сълзите в очите ни пресъхнаха,

а болката в гърдите май е същата.

Казват хората - ще мине,

няма вече да боли...

Но раната в гърдите още зее,

боли, Господи, наистина боли...

Боли, че спомените ни бледнят,

че не чуваме смеха

и няма кой да ни посрещне,

и всичко се превръща в празнота.

Всеки казва - времето лекува,

но не e истина това.

Времето не може да лекува,

не и тази празнота!

Десет години минаха и отлетяха,

десет тежки зими и лета.

А ти си още в сърцата,

и винаги ще е така!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alixa (Александрина Василева)

2008-01-21T10:30:16+02:00

Благодаря ви много за думите и че оценявате така този стих!
viktoria_emilova_dimitrova (Виктория Димитрова)

2008-01-21T00:33:05+02:00

Времето никога няма да излекува празнотата от загубения любим човек. Спомените за него винаги ще живеят в нас. Просто трябра да се гледа много философски в такива моменти, за това съм съгласна с Маги- живеем за да оставим нещо след себе си след смъртта. И все пак човешко е да тъжим и никога не трябва да крием мъката си. Не е нужно да сме винаги силни в този живот. Прекрасен стих...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-20T21:29:47+02:00

животът и смъртта вървят винаги ръка в ръка...
с обич за теб, Александрина.