Запустя, изоставена, къщата. В двора - бурен, бръшлян и смрадлика. Уж се върнах, уж всичко е същото, ала никой не чува, че викам. Старостта се е свила край печката - на загладена котка прилича - и си спомням за кротките вечери с неразбраните бабини притчи. И си мисля, след малко ще влезе дядо, с овчи калпак над очите... и когато по тъмно си легнем, за светулки ще взема звездите. И дървата ще пукат във печката с пушест пламък - златисто червени, вън щурците ще свирят полекичка и ще зная, че свирят за мене... Само мигване - всичко е друго. Запустя изоставена къщата, по дуварите - снимки от помени. И макар есента да е същата, вечер никой не пали прозореца.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.