Натежа ми животът с годините.
Бе коварна съдбата и с мен -
по-студени ми станаха зимите,
хладно ми е и в летния ден.
Все по-често самичък оставам,
запрелиствах тефтера със спомени.
Явно е, че и аз остарявам...
Не по сватби, тръгнах по помени.
Мълчаливо, със свещ във ръката
посещавам приятели стари
и преливам с бутилката вино -
"Бог да прости, мои другари! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up