Красиво беше, когато те целувах!
Красиво беше, когато цяла в теб потъвах!
Очите ти до болка някога жадувах...
С теб от нищичко не се страхувах...
Но помислих ли тогава колко ще боли,
когато кажеш ми, че продължаваш -
защото щастие не можеш да намериш в моите очи?...
Защото друго нещо... по-достойно... заслужаваш!
Помислих ли тогава колко ще боли,
че и като приятел няма да те имам?...
Помислих ли, че всичко ще се разруши,
че аз самата по малко ще се сривам?... ...