Не ме забравяй, чуваш ли?! Помни ме.
За теб запазих спомен на обичане.
Две шепи време сякаш се измина
със всичките си думи неизричани.
Помни ме. Аз не съм се намечтала,
но времето бездушно ни отрече.
Със болката, безумно натежала,
търкулнах се направо от очите.
Не ме вини. И себе си. Не струва...
защото си ми спомена в зениците,
защото си сълзата върху устните...
на устните на уморена скитница. ...