Помниш ли как ти обещах,
за миговете красиви,
как един ден с думите се заиграх...
как ти подарих словата мъчлаливи.
Потъпках пътеката на хората,
тънещи в болка и омраза,
и как, пак пред хората,
с гордо вдигната глава казах:
"Обичам те!"
А как бяхме под дъжда,
мокри до кости,
хванали ръжда, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up