Помниш ли...?
Помниш ли как ръцете изгаряха
при един нежен допир закъснял,
въздухът около нас как пареше,
времето за нас как беше спряло...?
Помниш ли усмивките, мълчанието
и устните, които те целуваха,
как тази вечер царуваше желанието
нишо друго да не съществуваше...?
Помниш ли сълзите как напираха,
от радост ли- от щастие ? Не знам...
И как две сърца в едно се сливаха ...