Ти помниш ли онази синева,
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей,
с топлите, упойващи прегръдки.
Ухания... във вихрен апогей,
примесени със тихите въздишки.
И вятърът, усмихнат глашатай,
припяващ със акорда на сърцата.
Докосвайки в съзвучие брега,
раздиплена постеля за телата... ...