Помниш ли нашето място,
където всяка вечер след училище оставахме?
То е същото онова място,
където "край" си казахме.
Помниш ли едната чешма,
на която се чакахме?
А другата чешма,
на която звездите брояхме?
Помниш ли сълзите в очите,
думите "Обичам те"?
"Намерете си стая",
5-те минути мълчание?...
Липсата на чувства,
жестокото страдание?
Помниш ли прегръдките силни,
походите в горещите дни?
Когато първият ден ни валя дъжд,
а опалът, който ми подари?
Аз още ги помня,
а за теб сигурно нищо не са били.
Разбери - Обичам те,
но не ми вярваш, нали?
© Ив All rights reserved.