Помниш ли, ми кажи, онази празнична нощ,
в която снегът затрупваше всички къщи?
Студът, сковаващ хиляди сърца, звездите,
блещукащи в нощта, и някъде в студа
две огнени тела се отдаваха на страстта.
Помниш ли, ми кажи, или всичко бе лъжа.
Истина ли бе, че с много си била?
Импулсивност ли бе това, или една красива
мечта, изгаряща между две огнени тела.
Помниш ли, ми кажи, защото помня аз това -
твоите небесносини очи и кожата ти като
коприна, топлеща самотните ни души. ...