Ти мен ли търсиш, или нещо друго,

моите коси ли галиш, или нечии други?

Ти помниш ли смеха ми още

и мечтите наши тъй големи?

Кажи ми, носиш ли цветя на друга,

или още помниш моите любими?

Дали заспиваш нощем до другата, любими,

или пак сънуваш жаден само мене?

Понякога се питам как си и къде,

дали споделяш нечие сърце.

Спомням си онези топли утрини с кафе

и вечерите тихи с тебе насаме...

Но в спомените си аз убежище не търся,

не ме разбираи грешно, моля те, недей.

Те за мене са онази мъдрост,

която в бъдещето ще ме отведе.

Но докато в мъдрост се превърнат те,

дотогава ще се питам все за тебе...