Помня погледът ти пълен с влага и тъга,
две очи взиращи се в мен до болка.
Бездънни бяха,свещени езера,
две очи пълни със уплаха и тревога.
Помня мигът последен на онази автогара,
когато жално за сбогом махна със ръка.
И думите красиви,и жестовете,всичко старо
в мен се преобърна. Поисках да те спра.
Погледнах те, очите ти шептяха думи нежни.
Аз също ти намахнах със ръка.
Усмихнах се, а те виждах за последно,
просто исках да ме помниш все така. ...