Помня аз онзи летен ден,
който стори ми се така студен.
Целувах нежно твоето лице,
а ти не смееше да погледнеш топлия шоколад в очите ми.
Попитах те "Както ти има",
но тогава ти не искаше да кажеш нищо...
Между нас имаше една тишина...
Аз така исках да виждам твоите очи и така ти се радвах.
Разтапяше ти моето сърце
и галеше го с нежните си, но грапави ръце...
"Не искам да развалям радостта ти...
И какво, след миг развали не радостта ми... а душата ми рани... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up