Слънцето ме гледа – с весели очи.
Вятърът ми гали дългите коси.
Времето край мене тича и мълчи...
Само теб те няма в този ден красив.
Търся те във спомен, срещам те във сън.
Името ти пиша в тъжния си стих.
Става ми самотно, хуквам пак навън –
чакам нощ да слезе, да ме приюти.
© Елица Ангелова All rights reserved.