- Заветрей ме, ветре, залюлей ме
искам да забравя момъка висок,
дето в мислите дохожда, вей ми
отвей лика му, погледа тъмноок.
- Не мога, моме, силен вятър съм,
ала лика му така не ще загубиш,
в мислите той е денем и на сън:
обичаш го, със сърце го любиш.
- Задъжди, небе, завали, измий ме,
отмий спомена за момъка строен.
Кога към него тръгна спирай ме
със градушка и със дъжд пороен. ...