Болест тежка ме налегна
буца в гърлото заседна
и душата моя се предаде
и на страха се тя отдаде .
Аз не можех вече да се радвам нито да се смея ,
а толкоз много исках да живея
очи да вдигна към небето ,
да видя слънцето как ярко свети ,
и песента на птиците желаех аз да чуя , но вътре в мене тя душата моя онемея.
Но ето , че насън яви се майката Господна
и с душата Своя нежна , благородна
Тя от бездната спаси ме ...