Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници.
Хич не ми прилича да си спомням птици.
А с перо от гълъб някога рисувах
утро как покълва. Боса се събувах,
за да сея време. Жънех го на стъпки.
Ала дните в мене вече са във кръпки.
Тича ми се. Бързо! С вятър ми се тича...
Но нощта ме върза – трябва да обличам ...