Защо веднъж не се обади, когато бях самотен?
Забрави ли всичко, което направих за теб?
Нима не знаеш, без теб колко съм нещастен....
Нима сърцето ти превърна се във бучка лед?
Казваш ми, че не познаваш по-добър човек от мен....
Толкова мил, сърдечен, искрен и прекрасен,
че си ми благодарна, защото винаги съм аз до теб,
а когато си ми нужна, пак се чувствам аз самотен....
Обади се или ми пиши, поне веднъж да се усмихна,
защото така ще знам, че съм във твоите мисли....
Ще се усмихна, за това, че и ти към мен изпитваш някакви чувства,
макар да знам, че може да са те само приятелски....