Поне за ден да си затвориме устите и да оставим слънцето да си залязва в мир, небето да си произвежда облаци, цветята да ухаят на цветя, пръстта – на пръст и така нататък, да не оприличаваме приличащите си неща, да им дадем възможност помежду си да си поговорят, ако имат нещичко за казване изобщо, понеже са наивно съвършени и безстрастни, неграмотни, а любовта ни вълчи вой е и страстта е наръч клони, които се превръщат в пепел. Да си затвориме проклетите усти и камшика на езика ни да не плющи и наранява въздуха лъчист и всеотдаен. Поне за ден.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много истински стих...!
Страхотно!