По клоните – врабци. Не пеят.
Люлеят с тънички крачета
следобедните часове.
Перата им са сиви. И не греят
в синхрон със тая есенна дъга,
която връзва ми небето...
Че тя е вратовръзка...
Небето – стар костюм.
Придържат щипките небесни,
прикриват облаци локум,
протритото на джоба да не блесне...
Живея си. На прага на дъжда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up