Понеже ще се мре
===============
Понеже и бездруго ще се мре,
поисках да е леко и красиво.
Смъртта поканих — както му е ред —
със хляб и сол, и "Перлова" от Сливен.
Преметох си душата и постлах
с най-скъпото килимче от чеиза.
И Тя дойде потънала във прах,
прокъсала последната си риза.
Оплака се от трудния живот,
от данъка, наложен от безкрая.
Как искала поне един белот
със някого веднъж да поиграе!
Накрая свърши гроздовият сок,
на моето диванче Тя похърква.
В ръце държа скрепен с печат оброк,
че дълго още няма да съм мъртва.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.