kiss-in-the-rain (Кристина)
41 58
Oct 23, 2009, 11:53 AM

Понякога 

  Poetry » Other
682 0 4

Понякога във мен валят порои

и никога не мога да ги спра.

И десни, леви - хиляди завои...

Зад всеки се усмихва есента.

Аз карам лудо своята каляска,

изплетена от спомен и надежда.

Лакеят ми е скитник със фуражка,

направена от паякова мрежа.

Ръцете ми са клони на топола

и вплитам вейки в хоризонта ясен.

След вятъра летя щастливо гола

към лунния безкрай сребрист, прекрасен.

Очите ми са бездни към безкрая,

към плачещите сенки на гората.

Там в партията си шах ще разиграя

безброй акорди и една соната.

Косите ми са огън и жарава,

със тях си паля клечки от кибрита

и в тъмното рисувам до забрава

една любов със морска сол пропита.

Душата ми - кутия на Пандора -

какво ли в нея още се намира?

Един  безумец влязъл във затвора

на лудостта... И дяволска секира.

Понякога във мене веят бури

и никога не мога да ги спра.

Морето спи и в него - шамандури,

една усмивка и една сълза...

 

© Кристина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??