Понякога стоя до тебе пак,
със всяка фибра нежността ти чувствам,
завити двама с падналия мрак,
говорим с онемели устни.
Понякога от сънища боли,
в тях тръгваш си преди да се събудя.
Една бележка малка остави
в приюта ни за безнадеждно луди.
Понякога случайно с мене си,
принадлежиш на някой друг по право.
Душата ти разпъната виси
и стене върху мъжкото ми рамо. ...