ПОНЯКОГА
Понякога, приседнал край брега,
се вглеждам във водите на реката
и в тях откривам своята тъга,
копнежите, мечтите, суетата...
В мълчание долавям онова,
с което птици въздуха огласят,
а огънчето светло, след това,
водите надалече да отнасят.
Но тук съм по-добър и по-щастлив,
усещам се полезен и свободен.
Сърцето ми тактува си мотив – ...