Понякога
Няма такава любов, която не наранява.
Ти не спирай, върви!
Тръгни към сърцето пленено!
Твоите сълзи никой не заслужава.
Не страдай! Не се обръщай назад!
Не се вини за нищо, върви и
чакай своето светло утро.
Няма защитени сърца от любовта.
Няма подслон тъмен за самотни души.
Има любов! Да, има, дори когато грешим.
Напред върви, обичана, забравена, ранена.
Вземи всичко, което ти е дала съдбата.
Има любов! Понякога тихо заспива,
понякога силно боли.
Понякога изригва като вулкан.
Направи всичко за нея, за ранената,
за парещата и изгаряща любов.
© Йонка Янкова All rights reserved.