Понякога
Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.
Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.
Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.
Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога кошмара ме разбужда,
а болката от липсата ти, брули.
Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм... във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!
Понякога е трудно да живея,
със мислите с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.
понякога... не мога да те имам.
© Неземна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре дошли на моята страничка момичета и момчета! Знаете ли, че ме усмихвате всеки път? Тодоре, отвя ми мозъка с този стих( не, че имам мозък, де
Благодаря ви за искрените коментари и топлината, която ми давате! -
Любимо! Поздрави!
-
Прекрасен стих! Мноооого ми хареса!
-
Понякога искам да чета само такива стихове! И на мен ми стана любим. Поздрави!
-
Понякога самотничко ти е дете.
Понякога от чакане си уморена.
Привикнала да си самотно цвете
и в мрака да ухаеш на негата нежна,
ненадейно ако някой ден изчезнеш
и северният вятър те прегърне,
петиците осиротели ще заплачат,
че няма вече кой да ги прегърне.
А аз наравно с тях ще плача мила,
че липсата ти тук е катаклизъм! -
Веднага ми стана любим, щом прочетох...поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
