Като съсухрен навик куцука деня,
фин благородник, отегченосамотен -
Лорд Байрон, иронично осмиващ света,
консервативния, застинал, понятен.
Понякога поспира се замислено,
математика с поезия сборува,
чрез вдъхновението на Ада Лъвлейс,
със фантастичното бъдеще пирува.
А сетне по инерция назад върви,
отричайки стремежите и себе си.
И в малка точка постепенно свива се,
за да започне отначало някога…