Aug 13, 2020, 7:25 AM

Понякога 

  Poetry
956 10 11

Понякога така ми се мълчи.

И сова ми пищи в ухото дясно.

Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.

Понякога съм падащо листо.

И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата.

Но (пак понякога) съм ураган.

Троша забрани, правила, прегради. Света побирам в потната си длан. Умирам на любовни барикади. Понякога се окопавам с чест в измислици, във сънища любими.

По-някога , по-някога от днес щастлива съм, че някъде ме има.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??