Понякога си мисля, че ми казваш
най-хубавите думи на света,
понякога сърцето ти е празно
и пусто, и без капка топлота.
Понякога с експлозия в очите
към мен протягаш трескава ръка,
понякога едва ли не ме питаш
защо съм тук дошла и докога.
Понякога гласът ти е далечен,
случаен, безсърдечен и студен,
понякога очаквам всяка вечер
да бъдеш за минута пак при мен. ...