Понякога ти идва да крещиш,
понякога се молиш да умреш.
Мисълта за начина, по който се убиваш,
някак си не иска да се махне...
и никога няма да се махне...
До момента, в който не бъдеш себе си,
до момента, в който не изкрещиш:
„Спомените пак се връщат,
не искам да си спомням миналото,
защото знам какво е и не искам да е мое,
защото всеки път, когато отварям вратата,
се опитвам да се успокоя и убедя,
че зад нея не ме очаква моя край...”
Не знаеш на кого да се довериш,
но това е нормално, когато
всички са толкова далеч от теб...
Опитваш се да раздереш гърдите си,
да изтръгнеш всичките си чувства
и да ги захвърлиш настрана... защото всичко, което се опитваш да направиш
за другите винаги е грешно,
защото всеки дъх, който поемаш,
за другите е загуба на време...
Времето пожела да се превърна в миг,
а аз реших, че ще живея...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.