Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо,
търча по стълбата на мисълта,
нагоре, чак звездите да докосна,
от блясъка им да си присвоя.
Понякога съм свит във сянка
на някое разлистено дърво,
от всичко да избягам - в дрямка,
далеч от ежедневие и зло. ...