Понякога, когато заспивам,
мисля, вгледана в тъмата.
Под колко одеяла да се свивам,
за да не ни виждам лицата.
Ясно очертани са очите ти,
като звезди, блестящи в нощта.
Към мен сякаш посягат ръцете ти,
"Да, Хвани ме." Няма да се справя сама.
Колко малко трябва,
за да потръгнат нещата.
Но сякаш късметът нас ни избягва
и винаги спираме по средата. ...