Понякога

Mar 24, 2010, 8:32 AM

Poetry » Phylosophy

1386 0 48

Понякога една минута
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна
от спомени, в сърцето скрити.
Трепти усмивката ми тъжна.
Разбрах ли всичко без да питам?...
Дъждът сълзите ми измива -
докрай пречиства ме отвътре.
Луната тихо ме приспива,
събужда ме лъчисто утро. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Понякога

Want to read more?

Random works