May 21, 2007, 12:56 PM
Понякога
Понякога със слънцето танцувам,
лъчите му ме галят и ревнуват,
във вените ми бликва топлина
и искам то да ме обича до полуда.
Но мрак щом падне, слънцето приспивам,
оставям го да стене мълчаливо.
Тогава вече лунна светлина жадувам,
прелива тя във мен и ставам друга.
Ти като слънцето не можеш ли да чакаш
нощта да мине и да дойде ден,
че може и да не ме намериш в мрака,
на нечий чужди устни аз ще съм във плен.
лъчите му ме галят и ревнуват,
във вените ми бликва топлина
и искам то да ме обича до полуда.
Но мрак щом падне, слънцето приспивам,
оставям го да стене мълчаливо.
Тогава вече лунна светлина жадувам,
прелива тя във мен и ставам друга.
Ти като слънцето не можеш ли да чакаш
нощта да мине и да дойде ден,
че може и да не ме намериш в мрака,
на нечий чужди устни аз ще съм във плен.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
благодаря,васи
-
Браво!Красиво!
-
благодаря
-
Браво,мила! Хубав стих!
-
доста красиво от твоя страна поздрави и много усмивки
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
