Понякога със слънцето танцувам,
лъчите му ме галят и ревнуват,
във вените ми бликва топлина
и искам то да ме обича до полуда.
Но мрак щом падне, слънцето приспивам,
оставям го да стене мълчаливо.
Тогава вече лунна светлина жадувам,
прелива тя във мен и ставам друга.
Ти като слънцето не можеш ли да чакаш
нощта да мине и да дойде ден,
че може и да не ме намериш в мрака,
на нечий чужди устни аз ще съм във плен.