Понякога си мисля, че ме няма
и никога не ме е имало.
Репертоарът е от стари драми
в забравено отдавна минало.
И може би е вярно и си струва.
Това е може би утехата.
В поанта от несбъднати триумфи
догонвам сенките на ехото.
Но тази приказка е твърде стара.
Понякога сънувам, че си плакала.
Събрах мъглите от среднощни гари,
изпращайки среднощни влакове. ...