Понякога ме провокираш да съм топла,
по-топла от очите ми кафяви,
по-топла и от кехлибарените вопли,
с които слънцето в душата ми изгрява!
Понякога ме предизвикваш да съм нежна,
по-нежна от крило на пеперуда,
по-нежна и от восъчна принцеса,
която принцът, разтопявайки я, ще събуди!
Понякога ме принуждаваш да съм кротка,
по-кротка от угаснала надежда,
по-кротка и от буреносен облак,
когато хоризонтът надалече го отвежда! ...