Sep 8, 2004, 4:12 PM

ПОНЯКОГА 

  Poetry
1451 0 3
ПОНЯКОГА

Понякога ми се приисква да те видя,
да бъдем цяла нощ с теб,на сутринта
аз вече съм се променила и искам да
избягам по далеч.Понякога обичам те и
толкова ми липсваш,че на всичко съм
готова да си тук,но дойдеш ли неискам
да те имам и пак изчезвам мислейки за друг.
Понякога така жестоко те презирам и сипейки
обиди аз крещя,е тогава не желая да те видя
дори единствен да си на света.И пак понякога
се питам защо сега си с мен,а после пък се
чудя защо пак бягам надалеч.Желая те,а после
пък те мразя и кое да избера незнам?Едно е ясно,
толкова дълбоко си ми в сърцето,че дори понякога
да бягам ще се завръщам винаги при теб!!!!!

© Палмира Божинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страшно много ми хареса стихотворението ти.От мене 6+
  • Е защо го оплюхте Кривото Огледало, чак ме накарахте дума по дума да му анализирам критиката за да видя какво и е и не открих нищо лошо. Явно влиза в темпо човека и се надявам да го запази без да кривва от правия път

    Криво - това имах предвид за лексиката, надявам се, че тази критика е израз на разбирането, което си проявил.
  • Страхотно е!!! Може само да промениш края,че се губи ритъма!Поздравявам те!
Random works
: ??:??