Не знаех, че има такава любов,
напъпила в късната есен.
Пристигна със тебе. Денят бе суров
и непонятно чудесен.
Не вярвах и мислех за нея със страх,
но ти ми отвори очите.
Погледнах през тебе, звездите видях,
накрая реших да опитам.
И връщане няма. В душата – погром.
Плътта нажежена до бяло.
Кой казва, че Есен е мъртъв сезон?
Обичаш ли, тя е начало.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Постой така, отдадена и властна!
Светът е в нас - дълбок, не писан стих.
О, толкова е странно и прекрасно,
че в Бога-господа повярвал бих.
Д Жотев
Ще те поздравя с това!Заслужаваш го!