Понякога душата ми мълчи
Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли,
тупти във мен и все за милост моли!
Сега съм тук, а тъй далеч си ти
и рухнали са всичките опори!
Ела Любов и нека се отвори
Небето над Любимата ми нежна!
В молитва нека Бог ми отговори
че ти си слънчев ден и вечер снежна!
И нека сладкото ми загорчи,
на пук и злото тъй - добро да стори
Дори солта да се обезсоли...
Дори земята под краката се отвори...
Ела Любов, и ме стопли!
Бъди за мен море, небе безбрежно!
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво.
-
Всичко е любов
-
Любовта е всичко! Внася топлина в човешките сърца! Поздравления!
-
"Дори солта да се обезсоли..." - това вече е новина за страдащите от високо кръвно
-
Благодаря Скитнице!
Пожелавам ти Небето на Любовта винаги да е отворено над теб! -
Много красив призив! Любовта е навсякъде околонас и в нас! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
