Feb 15, 2005, 4:04 PM
Понякога е празно
Забравена от ужаса на мрака,
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............
Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина.
Иронията всичко е изтрила,
а чувствата изчезват във нощта.
Безличието в мене се завръща
и топлото отнема ми дъжда,
пак нова страница обръщам,
страница от книгата "Съдба".
Какво ми става? Страх ли чувствам?
Дали съм плачеща и клета?
Или пък болката стаявам,
стаявам я и пазя я в сърцето.
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............
Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина.
Иронията всичко е изтрила,
а чувствата изчезват във нощта.
Безличието в мене се завръща
и топлото отнема ми дъжда,
пак нова страница обръщам,
страница от книгата "Съдба".
Какво ми става? Страх ли чувствам?
Дали съм плачеща и клета?
Или пък болката стаявам,
стаявам я и пазя я в сърцето.
© Ани Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много искрено...и лично...и вярно...браво...
-
Мерси Пепина!!!!
Важното е че със всяка следваща страница от тази книга израстваме все повече и повече! -
Много хубаво ! Поздравления! 6
..."пак нова страница обръщам,
страница от книгата "съдба"....
Колко често се случва в живота!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
