Aug 20, 2021, 10:25 PM

Понякога гледа надолу 

  Poetry » Love, Phylosophy
476 4 8

Днес обърнах небето

нагоре с краката,

рових, рових…

и облакът даже се скри.

С две-три капки

лимон понацапах дъгата,

драснах белег на слънцето,

кисел и крив.

Позасука се вятърът: „Абракадабра..!“

и повтори в латерните

нечетливия стих –

точка, точка и резка, и кръгче…

разбрал е, че „до тебе“

побира се в – „а до мене си ти“.

Някой път сладко лигав

и лепкав на голо,

но когато е в „пепел до пепел“ райе́,

две-три гърбици влачи

и гледа надолу,

викам: „Днеска, животе, не ти е добре…“

… Ти, аз и есен –

и тримата носим по мъничко

кадифена тъга от очи на сърна.

Сядам в хола.

Притъ́мни се

и забравям за всичко

до последния полет

на птичи ята.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??