Понякога и камъните са меки...
Докосни ме!
А после тръгни си щом толкоз много го искаш...
Аз виждам как забързано бързаш,
как бягаш с крачки на разбудил се часовников тиктак...(а нявга бе замрял...)
И виждам колко малка съм за теб-
как сравняваш ме с оризово зърно,
с прашинка от щурец,
с парченце от зеницата на птицата дори...
Докосни ме!
Това от тебе само искам аз...
Със сила знам не ще те задържа.
Аз няма да ти режа вече от билета на живота,
а тя- тя ще те изчака...
Има цял живот- какво за нея е една секунда от секундата, кажи?!
Докосни ме!
Поне със крайчеца на миглите си целуни ме ти!
И това ми стига!
Само ме докосни...
А сетне ще се заровя като камък във пръстта.
Не питай дали ще боли в таз земя кървава, омразна, черна...
Дали ще тежи - не питай и това...
... че понякога и камъните са меки!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В никакъв случай не искам да оставям впечатлението, че съм мъчна и тъжна... Аз съм просто баладична. Това че пиша такива стихове- нека не ви кара да мислите, че съм изпълнена с тъга и печал! Да, понякога е така,малка съм, а много лоши неща са ме застигали, но по принцип съм весел човек. Стиховете просто ми идват така- аз просто ги преписвам на белия лист, както има една дума.
-
Много мъчна си за коментиране, Симона! Я потърси някой светъл лъч, за да не те смачка лирическата ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
