Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 12, 2010, 1:50 PM

Понякога летя... 

  Poetry » Other
568 0 7

Понякога летя, или жужа с пчелите
с ухание на липов и омаен цвят.
Понякога зазиждам се в мъглите
и не искам да поглеждам този свят.
Очите ми от болка ослепяват,
и  недовиждам синьото над мен.
Душа и вятър се надбягват
и ставам глуха с бурите във мен.
Тогава гоня във мираж искричка,
за да отпъдя тъмното към ден.
Страхувам се, ала една звездичка
бди с обич и любов над мен.
И стискам зъби. Няма да заплача.
А капките превръщат се в реки.
Не искам да се давя, ще закрача,
към слънцето - душата ми да осветли.
Да мога щедро пак да се усмихна,
събрала в шепите си доброта,
а дланите в крила да ги превърна,
и пак да мога да летя...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??