Понякога мълча...                                                                    

                        И плача...

                        Пред теб мълча като дете..

                        Пред теб съм слаба, знам и ти си слаб,

                        във свойта сила.

                        Достатъчно ми каза ти и тази дума в

                        душата ми не спира да кънти.

                        Помня погледа ти буден,

                        понякога сериозен, понякога усмихнат.

                        Помня как се гушех  в теб, как

                        те гледах, докато заспивах.

                        А всяко утро беше по-красиво.

                        Ти в него бе понякога и буря, и стихия.

                        Но имаше смисъл денят ми суров.

                        Имаше смисъл да се боря и да обичам.

                        Помня как ми се усмихваше сутрин...

                        Как ме докосваше.. Спомням си всичко.

                        Но знаех ще дойде жестокият ден, когато ти

                        ще си далече от мен...

                        До последно не вярвах,не приемах,от

                        истината извръщах глава.

                        Но някъде в себе си знаех,усещах

                        горчива дълбока следа.

                        Денят дойде и ти си отиде.

                        Но аз не го приех.

                        От досегашният си живот се отучих,

                        но и напред не продължих.

                        Страдах.Безмълвно.Самотно.

                        Само ти би ме разбрал.

                        Спомени в мене се вплитат,

                        горчилка в устата стои,а

                        буцата в гърлото от онзи последен

                        ден все не се топи.

                        Беше толкова лесно,когато беше при мен...

                        Беше лесно, нали?

                        Само теб не забравих.

                        Само теб не можах.

                        И отново съм слаба.Не мога.

                        Не искам да гледам напред.

                        Не искам без теб.

                        И винаги,когато приема жестокото ново начало,

                        се връщаш..

                        И двамата ни боли...

                        Защо искаш да страдаш?

                        Кажи ми.

                        Та аз едва ли мога нещо да ти дам...

                        Не мога да приема да чувам болка в гласа ти!

                        Остави я. Тя е за мен.

                        Не искам да виждам в очите сълзи!

                        Остави ги. Те са за мен.