Aug 6, 2009, 11:36 PM  

Понякога (не винаги) 

  Poetry
783 0 15

Понякога във черно съм орисана

и с тътен от душата си извирам,

във тъмни цветове съм боядисана

и страшно трудно се намирам.

 

Понякога съм сиво-безразлична

и всичко цветно ми е чуждо.

И нямам родства. Нито си приличам.

Проспах се, а не се събуждам.

 

Понякога в пустинното пресъхване

на двете ми очи, отдавна облачни,

събират се светкавици до мръкване...

Тогава даже аз не мога повече!

 

Понякога във празните си длани

не мога да наливам смисъл -

понякога е  прекалено рано 

светликът в мене Бог да доизмисли. 

 

Понякога до смъртност съм отчаяна,

с последни сили търся нещо свято...

От собственост на болката изваяна

излитам, за да търся светлината.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??