Повярвай, от любов не се умира!
Умира само светлото в очите,
понякога сълзите ти напират
и някак си смехът ти е преситен.
И може да се случи да тъгуваш,
да те боли сърцето със години.
Налага се понякога да се преструваш,
че всичко е било и вече минало.
Вървиш на сляпо, няма смисъл, няма зов
и някакси със времето разбираш,
наистина не се умира от любов!
И съжаляваш, че не се умира!