Понякога се случва така…

Той

Не я видях да се усмихва, не я видях да потрепери,

тя беше някак доста тиха и някак си не я намерих.

Макар да беше тя пред мене, макар и да я заговарях,

тя беше някак си студена и дръпната встрани от мене.

Помислих, че не ме харесва, друг мъж е сигурно в умът и,

с друг някой тя смехът споделя и друг нощес е във съня и.

Оставих я да си отиде, макар и още да я мисля,

дано е истински щастлива душата и по детски, чиста.

Тя

Изглеждаше ми симпатичен  и идваше ми да се смея,

застивах даже и да дишам, когато идваше към мене.

Макар да бе от твърде скоро аз исках да го запрегръщам,

но страх отново ми нашепва, че нужно е да се въздържам.

Преди обичах всеотдайно, но бях жестоко наранена,

и казах, че ще бъда малко, към следващия, по-студена.

Ще бъда леко надалече,  дано поиска да ме стигне

макар и трудно, да успее, в душата моя да надникне.

И се надявам да ме види с любов, но виждащ зад очите

обичащ мислите ми - пеперуди и вярата ми във мечтите!