Понякога си те спомням.
Ей така, от нищо, без да искам...
Като си те спомням, не че ми олеква.
Ако пък ми беше празно, безразлично,
ако в ума ми гласът ти нивга не отеква,
то тогава щеше да е още по-трагично.
Като си те спомням, не че ми се плаче.
Това дали е лошо или пък добро е?
Сълза едничка не проронвам даже,
е, изглежда мъртво е сърцето мое.
Не че мисля все за тебе постоянно.
Понякога целувам устните на други, ...